Над 6,5 милиона литра безалкохолна бира са изпити в България за миналата година. Това отчетоха от Съюза на пивоварите в България. Именно ръстът в консумацията на пиво с 0 процента алкохол е един от основните трендове в бранша, който и тази година може да се похвали с повече произведена бира и иновации. По традиция Съюзът чертае тенденциите навръх професионалния си празник – Илинден. Денят на българските пивовари, който се отбелязва на 20 юли, неслучайно е през лятото, когато ежедневно се произвеждат 3.4 милиона бутилки бира от половин литър. През четирите най-топли месеца на годината се генерират и 45% от годишните продажби и постъпления от бира, а средно на ден се продават по 3.6 милиона халби пиво.
По данни на Съюза на пивоварите през 2023 г. производството на бира у нас бележи ръст от 4% спрямо 2022 г. Същата тенденция е валидна и за първите шест месеца на тази година в сравнение с предходната. За последните 18 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си 15 нови бири, включително и производството на 4 световни премиални марки. Като най-важно продуктово нововъведение в сектора продължава да се развива сегментът на безалкохолните и нискоалкохолни видове (стилове) бира и миксове. Все по-богатото портфолио от безалкохолно пиво е свързано и с политиките на бранша за намаляване на злоупотребата с алкохол.
,,По-голямата консумация на безалкохолни бири е глобален тренд, който е все по-силен и дори се очертава като водещ в някои страни. Тази нова вълна се дължи най-вече на предпочитанията на младите и на активните хора, за които балансираният и здравословен начин на живот е приоритет.“, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Тя допълни, че през миналата година в България консумацията на безалкохолно пиво е надминала 6.5 млн. литра. Според специално проучване на Международния репутационен институт 70% от българите пият безалкохолна бира. От тях 60 на сто са редовни почитатели на пивото, които консумират пенливата напитка поне веднъж седмично.
Важни новости има и в инвестиционните проекти в бранша, в които през първото шестмесечие на тази година вече са вложени 35 млн. лв. Иновациите са насочени към изграждане на съоръжения от така наречената зелена трансформация, включващи пречиствателни станции, инсталации за биоанаеробно третиране на производствените води, пълна реновация и разширяване на фабрика за малц, въвеждане на решения за намаляване на енергоемкостта и въглеродните емисии.
100% от използваните в индустрията опаковки са рециклируеми. „Зелената вълна в пивоварния бранш става все по-мощна и силно съсредоточена върху ресурсите, рециклируемостта и многократната употреба на опаковките“, пояснява Радомирова. Фокусът на усилията в това отношение продължава да е работата по въвеждането на депозитната система за кенове, стъклени и пластмасови бутилки от бира, сайдер, безалкохолни напитки и води до 3 л. Основна цел е, когато системата проработи, замърсяването на околната среда да се намали чрез разделното събиране на опаковките и тяхното многократно използване.
Еко инициативите на бирения бранш са в пълен синхрон и с нагласите на потребителите. Според проучването на Международния репутационен институт 2/3 от консуматорите на пиво у нас са готови да платят повече за бира, която е произведена от компания, която се грижи за природата.
За избора на клиентите все повече става определящо и дали производителите на пиво са отговорни в цялостното си поведение и дали приносът им е важен за благосъстоянието не само за съответните регионални общности, но и в национален план. Една от водещите каузи на СПБ като браншова организация през последните 3 години е разширяването на устойчивите проекти за социално и екологично управление и отговорност, известни като ESCG (Environmental, Social and Corporate Governance).
Основен акцент в тези практики традиционно са браншовите колективни трудови договорености между Съюза на пивоварите и синдикатите. В подписаното и тази година споразумение са фиксирани изключително благоприятни условия на труд, възнаграждения и възможности за развитие. Средният осигурителен доход в бранша през юни т. г. е 2600 лв., което поставя пивоварната индустрия отново сред първите 7 икономически дейности с най-високи трудови доходи у нас (след енергетика, ИТ, финанси, въздушен транспорт). Съгласно Кодекса на труда, по искане на СПБ се очаква договорените условия на труд и заплащане да бъдат разпрострени от Министерството на труда и социалната политика към всички производители на бира и малц в страната. За тези си отговорни работодателски практики с грижа към човешките ресурси СПБ е многократно награждаван.
